Когато отправите искане за получаване на ипотечен заем, банката отговаря положително или отрицателно в зависимост от вашата кредитоспособност, кредитната ви история и желанието ви да усвоите определена сума, която се съпоставя с вашите доходи и възможността ви да погасявате подобен вид задължение.

Тази публикация ще опише концепцията на банките относно ипотечното кредитиране и защо понякога на някои клиенти се отказва заем, макар че те предоставят на банката имот за учредяване на ипотека. Когато се запознаете със статията ще разберете защо максималния размер за теглене при различните доставчици е различен.

На първо място банките ще проучат профила на кредитоискателя, за да изготвят положително становище. Заемодателят решава дали доходите, които остават след погасяване на месечните лихви, са достатъчни за семейството без да му причинява трудности.

Например, ако човек може да задели от месечното си възнаграждение безпроблемно 500 лв., то няма еднозначен отговор какъв максимален размер може да получи, защото регламента в различните банки се различава в значителна степен.

Всяка банкова институция има своя политика, но обикновено сумата на заема се изчислява на базата на максималната вноска спрямо дохода на всеки човек. Нейната сума се получава като се изчисли сумата от 60% от официалните доходи на кредитоискателя. Тоест, ако човек получава 1 000 лв. на месец, то вноската му не може да надвишава 600 лв. Така се илюстрира грубо ситуацията, като различните банки може да имат различни условия и към минималния доход на всеки член на домакинството.

Фактът, че различните кредитодатели имат различни изисквания към гражданите, произхожда от методиките за изчисляване на оптималната вноска и коефициентите, скорингите и пр.

Друга причина може да идва от доходите, които банките считат за основа за калкулация. Този фактор се отнася до хората със свободни професии, собственици на търговски предприятия, хората, които разчитат на доход от рента и пр. Иначе казано, Общите условия на различните доставчици може да варират, тъй като те може да признаят като основа за калкулиране на нетния (чистия) доход, свързан с кредитния риск, а от тук и с оптималната сума, която могат да отпуснат. В процеса на доказване на официалния доход много често настъпват различни казуси, а отговорът им също се различава при отделните банки. Те обикновено възникват в случаите, при които клиентите посочват за доход средства от майчинство, премии, бонуси, обезщетения, хонорари и пр.

Нетният доход е доход, от който са извадени осигуровките, данъците, вноските по заеми и други подобно регулярни плащания. Когато се калкулира нетния доход, следва да се вземат предвид и овърдрафтите, кредитните карти и други. При подобни постоянни разходи за погасителна вноска се счита приблизително 5% от позволения лимит, а не от използваната сума.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *